Печелят ли се пари в българската музика ?
Винаги съм се възхищавала на качеството, винаги съм се прекланяла пред високата класа. Както
всички знаем, българските популярни личности, в това число и музикантите, се стараят да
поддържат имидж, според който те са не просто кадърни, но и истински преуспели. Стараят се
да демонстрират висок жизнен стандарт. Но аз лично съм склонна да се съмнявам в истинността
на тази картина.
От какво се печелят пари в музикалния бизнес у нас (ако, както вече сме уточнявали, може да
се приеме, че такъв изобщо има) ? Не би било вярно твърдението, че това става чрез продажби
на продукцията. Не би било вярно да се заяви и, че това става чрез концерти. За огромно
съжаление, българинът все още няма културата да плаща за парчето, което иска да има, особено когато може свободно да си го свали от някъде. Не знам със сигурност, но подозирам, че
причината да се организират неголям брой концерти на български музикални артисти се крие в
малката посещаемост на тези мероприятия, както и в тлъстия бюджет, необходим за
организирането им. Стигаме вече до логичния въпрос “От какво тогава печели българският
музикант ?”.
Според мен, от участия в клубове. Разбира се, не всички изпълнители имат “късмета” да се
уредят някъде. Но тези, които сполучат, регулярно се показват на малката сценичка в някое
заведение, за което им се плаща. Нямам представа в какви суми се изразяват хонорарите им, но
не става дума само за пари все пак. Ако беше въпрос на пари, не е тайна коя компания ги
предлага в изобилие, нали ? Знаем, че най-богатите певици са тези, които вият кръшни тела под звуците на поп-фолк музиката.
Разбира се, всеки трябва да живее някак, всеки трябва да се храни. Както един известен
теоретик е казал, човек трябва първо да се е нахранил, облякъл, да има покрив над главата си
и тогава да мисли за изкуство, политика. Но при всички положения (аз ни най-малко не се
съмнявам в това) родните ни музиканти имат достойнство, имат гордост, която вероятно страда
от начина, по който са принудени да развиват себе си като професионалисти. Всеки артист
мечтае да излезе на голяма, красива, добре озвучена сцена и да изпълнява своите творения
пред многохилядна публика. Жалко е, че у нас все по-малко вероятно изглежда подобна случка.
Може би едно от големите постижения тук е да подгряваш някоя западна звезда на националния стадион.
Лично аз смятам, че има много начини музикантът у нас да се чувства успешен. В крайна
сметка, светът се върти и нещата бавно или не толкова бавно се променят. Просто човек трябва
да бъде гъвкав и бързо да се приспособява към новото. Но е важно да запазим достойнството
си. Каквото и да вършим, нека то да е такова, че да не накърнява себеуважението ни, да не ни
кара да сe чувстваме неудобно. И независимо от спънките, все пак да не спираме да се стремим
към по-високото стъпало от стълбата на личния ни успех.
Ако желаете, прочетете още публикации отностно българска музика тук.
