Наркотиците в музиката (част 6)
[Момче, което твърди във филма, че е пушил по 10-15 цигари трева на седмица, без това да включва петък и събота вечер, когато е пушил два пъти повече]
През 70-те марихуаната е неразделна част от живота на много хора и то на всички нива. На работа, в училище, в медиите - навсякъде има трева. Хлапетата, които имат достатъчно средства и свободно време, осмислят живота си по този начин. В една тълпа винаги могат да се различат пушещите – те са тези, които носят раздърпаните фланелки, мърлявите пуловери, изсухлените панталони, тези с дългите коси и необръснати бради. Младите смятат, че марихуаната не е нещо особено, а нещо съвсем нормално.
Естествено, както през 60-те, отново наркотикът е свързан с определен стил музика.
Рядко се среща по това време момиче, което не пуши трева и не слуша Pink Floyd. Светлинните шоу програми, които изнася тази група, впечатляват силно публиката.
[Pink Floyd]
Това е времето и на “Cheech and Chong”. Те забавляват младите със своите шегички, свързани единствено и само с тревата. А нали именно от това се вълнува поколението на 70-те. Хората се интересуват единствено от канабис и купони. Колко просто, нали?
Cheech и Chong помагат много за формирането на общественото мнение относно марихуаната.Те не са единствените. Героите на много други комедианти са хора, които пушат. През това десетилетие, както през предходното, наркотиците и изкуството вървят ръка за ръка, те представляват неразделно цяло.
[Cheech и Chong]
[Cheech и Chong в кадър от филма "Cheech and Chong - Up in smoke"]
В интервю от 1979г. самият Джон Ленън заявява, че няма друга сфера, няма друг бизнес, в който присъствието на наркотиците да е толкова осезаемо. Личности, за които най-малко се предполага, не само пушат трева, но и се отдават често на кокаинови изживявания. Малко кокаин към 3ч. – 3ч.30 мин. следобед не е нищо особено.
