Наркотиците в музиката (част 4)
[Charles Manson]
В края на 60-те всичко се разпада с появата на Чарлз Менсън. Той събира група хипари, които гледат на него като на гуру, на водач и под влиянието на наркотични вещества извършват убийства. Оказва се, че с разпространението на психиделичната култура се отприщват страсти, които никой не би искал на свобода. Привържениците на тези идеи са изправени пред трудни въпроси. Как така тези вещества, които е трябвало да свързват хората, превръщайки ги в общност, които е трябвало да носят мир, любов, сега се оказват средство за промиване на мозъци, инструмент, с който можеш да владееш другите и да ги превърнеш в убийци? Това е последното нещо, което те някога са очаквали.
Още нещастия сполетяват обществото тогава. Те оказват невероятно влияние върху съзнанието на младото поколение. Техните идоли, които точно като тях са се отдавали на забранените удоволствия, друсайки се, започват да напускат земния свят. Джанис Джоплин, Хендрикс и Джим Морисън умират на 27-годишна възраст заради своето влечение към дрогата. Тези хора, които застават твърдо зад отварянето на разума, зад духовните пътувания, завършват своя житейски път заради тях. Има време, в което наркотиците показват на хората нови страни на живота, време, в което вземащите ги творят усилено, живеят някакъв утопично идеален живот, но всъщност този живот се оказва твърде кратък.След смъртта на тези три популярни личности правителството просто слага край на всичко. Именно така идва и краят на идеализма.
[Jim Morrison]
[Janis Joplin]
[Jimmy Hendrix]
С началото на новото десетилетие идва началото и на новите наркотици и новата музика. Ако 60-те носят спокойното, зашеметеното настроение, през седемдесетте идеята е да се заливаш от смях, да преливащ от енергия, след което да си просто “мат”. Когато вземаш LSD през 60-те, това те дарява с духовно преживяване; същото обаче през 70-те те прави просто “бавен”. През дошлото вече друго десетилетие не става вече въпрос за идеали, а за това да си надрусан, да си постоянно “горе”.
Новите наркотици, било то кокаин или хероин, стават неразделна част от имиджа на рок звездите от това време. Те създават т.нар. ”backstage” култура. Популярните изпълнители получават дрогата безплатно, а дори и това да не е така, те имат необходимите средства да си я позволят и то в големи количества. Освен всичко, имат одобрението на своите почитатели. Не би учудило никого гледката Led Zeppelin да чертаят линии на масата. Знае се, че Кийт Ричардс също не е прощавал на наркотиците, както и, че Лу Рийд пее за “speed”, за вземането на хероин. Културата се променя и то по доста страшен начин. Обществото предстои да плати висока цена.
